В истина ли живеем, или в заблуда и лъжа?
Това е въпросът ми към вас. Според мен голяма част от живота ни е подвластен на лъжата и заблудата. Ние си мислим, че ако излъжем съзнателно някого, само това се брои за лъжа, или лъжем благородно, за да предпазим някой близък от страдание. За да не обидим приятеля си, премълчаваме как се чувстваме в ситуация, която ни наранява. Лъжем себе си, взимайки решения, като аргументите са ни само логически, без подкрепата на сърцето и душата. Например встъпваме в брак без любов, а само по моментно привличане или защото ни е страх да не останем сами. Заобикаляме се с хора, които ни дърпат назад, а ние искаме да се развиваме.
Това всичко е лъжа, за която носим отговорност. Тази отговорност ни се връща под формата на ситуации, в които някой друг ни лъже или не е искрен с нас, от което страдаме ние и губим доверие в хората. За да прекратим този нездравословен процес, е необходимо да сме в истината.
В началото няма да е лесно, даже ще е доста трудно, обаче Вселената и Бог ще ни помогнат. Пак ще ви повторя за законите на Вселената, които ние преиначаваме и нагаждаме, очаквайки тя да ни съдейства. Истината и обратната връзка от средата са показателят дали сме на правилния път.
Много хора казват, че са добри, пък им се случват лоши неща. Защо?
И аз съм си задавал този въпрос. Отговорът е вътре в нас. Когато правим добрини за другите, пренебрегвайки най-важното – себе си, очаквайки да ни се върне жестът, ние сме в заблуда. Обратната връзка от живота е тези хора да страдат и да получават още повече уроци, за да осъзнаят закона на Вселената.
Първо, необходимо е човек да напълни достатъчно своето ведро, след което да раздава вода на другите. Това някой може да го нарече опит, мъдрост. Когато вече успяваме да се научим да задържим енергията си и да не я разпиляваме безразборно, може да започнем да раздаваме на другите, като най-добре е да се научим да даваме, без да чакаме нещо в замяна.
Как да живеем в истината и да привличаме изобилие и благодарност?
Като за начало – повечко работа в опознаване на себе си, миналото си и това какви са истинските ни чувства и емоции. Да започнем да ги изваждаме наяве и да се научим да ги изразяваме на момента или след конкретна ситуация да си направим нужния анализ. Истината може да нарани околните, но така поемаме отговорност за реалността. Да вземем за пример ситуация, в която наша приятелка ни засегне с думи или действия, които ние смятаме за недопустими.
Имаме няколко варианта:
1. Да си премълчим и да се справяме сами с обидата. Тук лъжем себе си, лъжем и приятелката си и поемаме цялата отговорност върху себе си.
2. Да ѝ се развикаме и да ѝ забраним да постъпва така с нас или „чао“. Тук някой ще каже: „Ето, казах истината и стана по-зле!“. Засягаме егото на приятелката и влизаме в директна война с нея, естествено, тя ще се опита да се защити, от който изход няма да сме доволни.
3. Да си кажем в тази ситуация, че сме се почувствали обидени, гневни и наранени, без да задължаваме някого да се промени или постъпва по друг начин. С това действие на изразяване само на емоциите, които изпитваме, ще прехвърлим част от отговорността за ситуацията и на ответната страна. Нейната душа ще усети нашата болка и може би ще има някаква провокация за промяна и в нея.
Кой си премълчава?
Кой лесно избухва?
За да стигнем такова състояние, в което да реагираме с истинските си емоции, е нужно да сме ги осъзнали и балансирали. С тази нелека задача ще ви помогне ФЕТ.
Източник: “Физическа и Емоционална трансформация”, автор Коко Ковачев
