Какво е егото и как влияе на живота и решенията ни

За егото научих за първи път от книгите на Екхарт Толе. От тях разбрах, че гласът в главата ни всъщност не сме ние, а нашето его. То е свързано с мозъка ни, както и с нашите чувства и емоции. То мисли само в миналото или в бъдещето. Именно така можем да го разпознаем. Никога не е доволно и винаги иска още. Заради него слагаме маски, не сме искрени един с друг и сме неудовлетворени. Дотук с негативните му страни.

Все пак то ни е дадено от Бог заедно с физическата ни форма с определена цел – да ни стимулира да прогресираме и да гоним своите цели. Да искаме повече от живота и да правим повече. Проблемът идва от това, че ние си мислим, че „то“ сме ние, и когато „то“ не е доволно, ние го удовлетворяваме, а това води до редица проблеми. Например, ако някой ни нагруби, егото интерпретира негативните ни емоции като обида, вина, гняв.

Имаме няколко варианта на реакция:

1. Да отвърнем с още повече обиди.

2. Да замръзнем и да се сконфузим.

3. Да премълчим и да затаим цялата болка в себе си.

Познато ли ви е?

Така всеки реагира по един и същи начин в тази ситуация, по някой от изброените варианти, като в действителност нито един от тях не е оптималният за нас. Защо?

При първия вариант отвръщаме на отрицателната енергия с отрицателна. Ако успеем да надделеем, то за момент ще се почувстваме победители, ала отново ще попаднем в подобна ситуация и този път може да сме победени. С такава реакция само предизвикваме повече конфликти.

Вторият е най-лошият вариант, тъй като се получава зацикляне на мозъка, той свиква в такива ситуации да изключва, а вие нямате никакъв контрол и не можете да реагирате адекватно.

Третият вариант – премълчаваме. Потискаме емоциите и те започват да ни изяждат и разболяват отвътре. Има и четвърти вариант, в който сме работили върху своите емоции. Не се засягаме. Можем да си кажем, че знаем истината за себе си и не се срамуваме от нея, така се отстояваме, без да нараняваме чувствата на отсрещната страна. Или да приемем и отправим атаката, без да предприемем сериозни отбранителни действия, тоест поемаме отговорността, че тази ситуация ни се случва, за да се научим да реагираме и действаме по различен начин. Или да си признаем, че се чувстваме обидени, гневни и виновни.

Егото може да е наш съюзник само когато поемем контрола над себе си,мислите и действията си

Да започнем да му задаваме цели, които да гони, да ни юрка, но само под наш контрол. От нас зависи да изпитваме удовлетворение дори от най-малкия прогрес по пътя към целта. Защото егото все е неудовлетворено и чака да достигне целта, а когато това се случи, си намира нова и пак си остава неудовлетворено. Затова вие трябва да задавате целите и посоката, а егото да ви помага в постигането им. Да се научим да живеем и изживяваме настоящия момент – е умение, което ще ни доведе до по-осъзнат и радостен живот. В настоящето не съществува егото, а сме само ние и всичко божествено около нас. Единствено тогава сме в осъзнатост и пълно щастие.

Мнозина, за да са в настоящето и да изпитат това уникално усещане, правят медитации, занимават се с екстремни спортове или творят изкуство. Тогава няма мисли, а единствено се наслаждаваме на процеса или на някоя гледка сред природата. Представете си по-често да сме в такова състояние, и то в ежедневието си, без да се налага медитация или ходене сред природата, животът ще е много по-забавен.

Преди това е нужно да поработим върху своите емоции и програми от миналото, за да намалим възможността егото да ги използва като оръжия срещу нас, при което да се чувстваме сякаш нямаме избор и не сме свободни.

Източник: “Физическа и Емоционална трансформация”, автор Коко Ковачев