Д-р Валерий Синелников за Страха, Тревогата и Безпокойството

Практически всеки човек постоянно се страхува от нещо. Страхува се да не се разболее и да не умре, да не изгуби пари, да не го пребият или убият, да не го изостави любимият човек. Страхът държи човека в постоянно напрежение, не му позволява да действа. Нещо повече, мислите за страха, които се въртят постоянно в главата на човека, буквално привличат подобни ситуации.

Когато човек е в опасност, в кръвта му моментално се изхвърлят множество хормони, които ускоряват пулса, повишават кръвното налягане, засилват свиването на сърдечния мускул, ускоряват метаболизма, предизвикват напрежение в мускулите. Това е нормална защитна реакция, която е необходима на човека.

Но ако страхът е една от основните емоции във вашата подсъзнателна програма на поведение, той ви държи в постоянно напрежение. Вашите кръвоносни съдове и мускули се свиват и се напрягат повече от обикновено. Постоянното вътрешно напрежение води до язва, хипертония, оплешивяване и много други проблеми. Освен това, мислите-страхове отслабват имунната система. Страхът да не се разболеете буквално привлича болестта.

Вследствие на страха човек престава да вярва на хората и на заобикалящия го свят като цяло и се изолира от тях. А това поражда затвореност и в крайна сметка води до самота. Освен самотата, чувството на страх има много други вредни странични последствия.

Страхът привлича именно онези неща, от които се страхуваме

Например, страхът да не се разболеем привлича болести. Страхът от самота води до самота. Страхът от загуба ни кара да изгубим нещо. Как става това? Много просто. Така е устроен нашият разум. Той винаги трябва да направи това, от което се страхуваме или което не желаем. Когато се боим от нещо, рисуваме в съзнанието си страшната картина на онова, което може да се случи. При, това ние изпитваме лоши чувства и си казваме: „Не искам това да се случва. Пази Боже!” Всички тези мисли, чувства и образи съществуват в нашето съзнание и те създават съответната ситуация.

Например, ако някой ви каже: „Не запомняйте числото 237. В никакъв случай не запомняйте това число!” Какво ще направите вие? Разбира се, ще запомните това число. И колкото повече се опитвате да го забравите, толкова повече го запомняте. Така е устроен нашият разум. За него частицата „не”, отрицанието са хипнотична заповед да направи точно това.

Защо се появяват страховете?

В общуването си с хората се убедих, че основната причина за появата на страховете е липсата на доверие. Доверие към себе си, към другите, към целия свят. Тези хора постоянно очакват от заобикалящия ги свят нещо лошо. И го получават – защото всичко в нашия живот се случва в съответствие с нашите очаквания. Те постоянно твърдят: „Този свят е страшен и ужасен. Навсякъде има лоши хора. Нима в днешно време може да се вярва на хората. Има толкова много мошеници.” Ако делите всичко на този свят на добро и лошо, на приятели и врагове, наистина имате от какво да се страхувате. Хората не вярват в това, че съществува Висш разум, който отразява нашите убеждения. Доверието е производна на вярата. Няма ли вяра, няма и доверие. Започнете да вярвате на своята Лична сила, която е свързана директно с Висшия разум, с Бога. Само тогава ще се чувствате в пълна безопасност.

Как да се избавите от страховете си?

За да се отървете от страховете, се научете да се доверявате. Да се доверявате на всичко на този свят: на себе си, на хората, на събитията. Но най-напред – на своята Вътрешна сила. Запомнете – вие сами създавате своя свят. И този свят е най-безопасното място във Вселената. Поемете отговорността за своя живот. Вашият свят зависи от вашите мисли. Чувствайте се най-защитеното същество в целия свят. Очаквайте от заобикалящия ви свят само добро. Нека следната мисъл стане една от най-важните във вашата подсъзнателна програма:

„Аз съм едно цяло със Силата, която ме е създала. Аз съм в пълна безопасност. Аз вярвам на своята Лична сила и съм вътрешно спокоен.”

Какво друго трябва да направите, за да неутрализирате страха? Започнете да се избавяте от агресивните мисли по отношение на света и хората. Спомнете си ситуациите, в които сте осъждали, ненавиждали, презирали, в които сте се обиждали. Започнете да се избавяте от всички тези мисли. Защото те са пожелание за смърт на информационно-енергийно ниво. А вътрешната агресия привлича агресия отвън.

Получава се следната верига. Вътрешната агресия към някого или нещо в заобикалящия ни свят привлича външна агресия, която е насочена срещу нас, а това предизвиква страха като защитна реакция. С други думи, програмата за разрушение на нещо в света се връща назад като програма за саморазрушение, тъй като заобикалящият ни свят е нашият свят. А това поражда страх. Страхът е сигнал за опасност, който ни подава нашият подсъзнателен разум. Тоест, подсъзнанието е принудено да ни защитава от самите нас. Затова единственият начин да се отървем от страха е да реагираме правилно на подсъзнателния сигнал и да започнем да се избавяме от агресивните мисли.

Освободете се от страшните мисли!

Някога те просто са ви били натрапени, внушени. Отначало родителите ви са ви плашели, след това училището, приятелите, телевизията. Ако се страхувате от нещо, погледнете вътре в себе си и намерете причината за страха. Тя се крие във вашата лична история. Ако се страхувате от самотата, това означава, че не вярвате на хората. Спомнете си с кои хора сте имали лоши взаимоотношения. Защо не сте им вярвали? С какво са ви обидили или какво лошо са ви сторили?

А сега си помислете с кои свои мисли сте привлекли в живота си тези хора и отношението им към вас. Защото еднаквите неща се привличат. Може би постоянно се критикувате и се ядосвате на себе си; а може би сте недоволни от себе си или се ненавиждате, или зависите от мнението на заобикалящите ви хора. Тогава какво хубаво очаквате от другите? Външното поведение на хората отразява вашите мисли и чувства.

Един мой пациент, който се лекуваше при мен от тежко заболяване, ми се оплака, че е много самотен. Когато започнахме да изследваме подсъзнателните причини за това, се оказа, че дълбоко в душата си той не вярва на хората. Това отношение към хората и света било заложено у него от баща му. Той често му повтарял, че всичко е измама, че има много непорядъчни хора, че жените са кучки, че преследват низките си цели и мъжете страдат от това. Пациентът ми дори не подозираше за това, че всички събития в живота му, включително и болестта, са се формирали в съответствие с мирогледа, който е наследил от родителите си. След като той промени мислите си и отношението си към хората, в живота му започнаха да се появяват близки и любими хора, и болестта изчезна.

Страхът от смъртта показва, че имате неправилно отношение към живота и смъртта. Това може да бъде свързано с преживени сътресения, причинени от смъртта на ваши близки хора. Или сте си мислили за самоубийство, не сте искали да живеете, желаели сте нечия смърт. Може да има и други причини. Каквито и да са те, формирайте у себе си ново отношение към такива понятия, като Живота и Смъртта.

Другата причина за страховете е силната привързаност към нещо на този свят, което поражда страх от неговата загуба. Човек може да се „вкопчи” във всичко: в парите, в къщата, в някой близък човек, в децата, в семейството, в някакви идеали. Трябва да разберем, че нищо на този свят не ни принадлежи, дори нашите мисли. Всичко ни е дадено свише за временно ползване, включително и животът.

Запитайте се какво се страхувате да изгубите

Точно към това нещо трябва да промените отношението си. Да го превърнете не в цел в живота, а в средство за живот. Например, ако сте се вкопчили в парите и ги превръщате в целта на живота си, подсъзнателно ще се страхувате да не ги изгубите, а в живота ви ще възникват всевъзможни ситуации, които ще водят до загуба на пари.

Ако се отнасяте към някой близък човек (например към мъжа си/жена си) като към собственост и се вкопчвате в отношенията си с него, страхът да не изгубите тези отношения в крайна сметка ще доведе до самота или тези отношения ще се запазят, но ще се появят сериозни заболявания.

Всяка ценност на този свят трябва да бъде не цел, а средство в живота. Престанете да се отнасяте към нещата като към собственост. Всичко, което използвате в момента – колата, парите, отношенията, знанията, животът – е подарък. Той съответства на вашите мисли и на вашата вяра.

Вселената ви го е подарила. Някой има това, друг го няма. Някой има повече, друг – по-малко. Всеки получава именно онова, което може да използва, и именно толкова, колкото може да вземе.

Използвайте това внимателно и по предназначение, като инструмент в придвижването по пътя на Знанието. Защото в един прекрасен момент Вселената ще си го поиска обратно. Всичко земно подлежи на разрушение: колата ръждясва, домът се руши, близките хора си отиват от този свят, едни идеали се заменят с други, знанията постоянно се променят. Неизменна и неразрушима остава само Истината, Бог. Именно те трябва да бъдат превърнати в цел в живота. А всичко останало е само средство по пътя към тях. Целта в живота не е трупането на земни ценности, били те материални или духовни. Не се вкопчвайте в земните ценности и тогава няма да се страхувате да не ги изгубите. Вселената е изобилна и винаги ще ви даде онова, което ви е необходимо.

Трябва само да се отворите, да се доверите и да бъдете готови да допуснете в
живота си онова, което ви е необходимо.

---

Източник: Из “Възлюби своята болест”, автор д-р Валерий Синелников